СОВА ХАРИС: ГЕРБ едноличен лидер за вота с 25%. БСП-Обединена левица покачва до 9,6%
Васил Тончев
Коалицията ГЕРБ-СДС се обрисува като едноличен водач с 25,0% от действителните гласове.
Второто място още веднъж ще бъде оспорвано, само че този път сред ПП-ДБ (14,4%) и «Възраждане» (14,1%).
Разцеплението в Движение за права и свободи води до систематизиране на поддръжката за тази групировка в съответствие 4:3 в интерес на АПС (8,5%), до момента в който «ДПС-Ново начало» е с 6,3%. «БСП-Обединена левица» повишава резултата си до 9,6%, което би ги направило четвърта парламентарна мощ.
Данните са от представително за пълнолетното население на страната изследване, извършено от СОВА ХАРИС в интервала 11-17 октомври 2024 година измежду 800 български жители по метода на стандартизираното face-to-face изявление в дома на респондента. Максимална неточност за 50% условен дял при 95% гаранционна възможност: 3,46%. Изследването е по поръчка на «ПИК БРОУДКАСТИНГ» АД.
Избирателна интензивност.
Избирателната интензивност е отправната точка за всяка прогноза на изборния резултат. Две седмици преди изборите 42,3% от гласоподавателите в България декларират, че са изцяло сигурни, че ще гласоподават на идните избори за Народно Събрание. Практиката е посочила, че тези, които към момента се двоумят, нормално не отиват до урните. В безспорна стойност това съставлява 2,3 млн. подадени гласа. Напът е да се повтори резултатът от предходните избори през юни т.г. Спрямо изборните описи, в които участват още към 1 млн. имена на българи, които са отвън страната, актиността ще бъде регистрирана на равнище към 34%. Ако до изборния ден не се случи нещо трагично, което да промени обстановката, ще се получи същото, на което станахме очевидци (и участници) на 9 юни 2024 година
Разпределение на вота по партии.
При разпределението на гласовете по партии откриваме същата обстановка. Най-вероятно участниците в идващия парламент ще са 8 (увеличение с един), само че това се дължи на разцеплението на втората политическа мощ от последния парламент. Коалицията ГЕРБ-СДС се обрисува като едноличен водач с 25,0% от действителните гласове. Второто място още веднъж ще бъде оспорвано, само че този път сред ПП-ДБ (14,4%) и «Възраждане» (14,1%). Разцеплението в Движение за права и свободи води до систематизиране на поддръжката за тази групировка в съответствие 4:3 в интерес на АПС (8,5%), до момента в който «ДПС-Ново начало» е с 6,3%. «БСП-Обединена левица» повишава резултата си до 9,6%, което би ги направило четвърта парламентарна мощ. Това евентуално няма да удовлетвори левите гласоподаватели, само че е превръщане на отрицателната наклонност, записана в редица поредни избори. «Има Такъв Народ» затвърждава статута си на парламентарна партия (6,6%), а «Величие» съгласно получените данни е малко над границата за превъзмогване на бариерата – 4,1%. Значим за отбелязване резултат имат още «МЕЧ» (3,0%) и «Синя България (1,8%).
Общи политически настройки, оказващи въздействие върху изборния резултат.
Образът на мощната партия постоянно е способствал за привличане спомагателни гласове към любимеца. Виждаме, че ГЕРБ-СДС нямат конкуренция по този индикатор – 46,4% от гласоподавателите считат, че партията на Бойко Борисов ще завоюва най-голяма поддръжка. Дори симпатизантите на останалите партии демонстрират, че не демонстрират илюзии по този въпрос.
Само 14,1% от гласоподавателите са на мнение, че идните парламентарни избори ще излъчат устойчиво ръководство. Очевидно няма по какъв начин да чакаме висока изборна интензивност, откакто 58,5% от пълнолетните българи не чакат изборите да доведат до ръководство, което да ни преведе през рецесията.
Критичното отношение към политиката се придвижва и към сегашния длъжностен кабинет. Правителството на Димитър Главчев се оправя сполучливо едвам съгласно 23,8% от гласоподавателите. По създание позитивната оценка се приравнява към партийната поддръжка от електората на ГЕРБ-СДС. 48,9% считат, че изпълнителната власт сега не се оправя сполучливо. Останалите 27,4% не дават съответна оценка.
Най-важният въпрос, който следва да реши настоящето държавно управление, е провеждането на почтени и демократични избори. Тук оценката се припокрива с цялостното отношение към Кабинета – 22,3% считат, че държавното управление ще се оправи с провеждането на вота, а 49,5% се съмняват в способността на служебното държавно управление да обезпечи провеждането на почтени и демократични избори.
Преобладаващата част от гласоподавателите (57,0%) схващат, че е значимо да се гласоподава всеобщо, с цел да се понижи резултата от купения избор. Явно това не е задоволителна мотивация, която да накара забележителна част от гласоподавателите да упражнят правото си на глас.
Войните, които се водят към нас, вълнуват хората и оказват доста въздействие върху изборните настройки и желания. Преобладаващо болшинство от българските жители (78,5%) считат, че бойните дейности в Украйна би трябвало неотложно да се прекратят и да стартират договаряния за разрешаване на спора. Почти същия дял – 79,3% от хората – са на мнение, че спорът сред Израел и Палестина/Иран би трябвало да се позволи посредством незабавни дипломатически договаряния.
На въпроса по какъв начин да се контролират връзките сред България и Русия в по-дългосрочен проект в бъдеще, публичното мнение у нас е разграничено. Според 25,9% от хората България би трябвало да се държи на допустимо най-голяма отдалеченост. 20,1% са в другата прекаленост, като смятат, че България би трябвало да е срещу глобите. Най-голяма тежест получава междинната позиция, съгласно която България би трябвало да е предан сътрудник и да съблюдава условията на Европейския Съюз, само че в същото време и да поддържа връзки с Русия като с значим комшия.
